Под тежката сянка на дървета столетници – свидетели на пламенни исторически събития, народът ни и днес черпи здраве и вдъхновение. Величествените им корони, устояли на повратностите на времето, през годините са се превърнали в ярък символ на народопсихологията ни, а необхватните стъбла – в своеобразен стожер на етническо самосъзнание. Трудно е да си представим как историята на един народ и животът на едно растение могат да вплетат корени и в продължение на векове да предават на идните поколения спомени за делата на техните предци.

Чинарът край с. Белащица, област Пловдив, е на възраст над 1100 години и клоните му се извисяват на 15 метра височина. Обиколката на дънера му е почти 14 метра, което го прави най-дебелото дърво в България. Според легендата, чинарът бил засаден от преселените тук през 1014 година ослепени Самуилови войници, които го донесли като фиданка на управляващия по това време Филипопол ромейски пълководец – Никифор Ксифий. И до днес е запазена кулата от замъка-крепост, който постоява византиецът и в който по време на Второто българско царство са пребивавали родственици на Асеневци.

Сред тях са Иванко, известен като убиеца на цар Асен, но и като умел военен стратег и жесток ромеоубиец, и деспот Алексий Слав – самостоятелен владетел на немалко княжество в Родопите от 1207 до 1230 година. Местните хора разказват още, че на хилядолетният чинар цар Калоян е връзвал коня си, а за да се възхитят на животворното чинарено дърво в селото са идвали и цар Борис III и царица Йоана.
Малцина обаче знаят, че свидетел освен на бурни времена и нрави, вековното дърво е било вдъхновител и на една безсмъртна лирична душа – тази на големия български поет-символист Пенчо Славейков. Той обичал да се отбива, за да си почине в селото, а под орисаната с вечна младост корона на чинара се ражда и вечната му поема „Неразделни“.

„Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен, и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен“ споделя авторът.

Поемата разказва за невъзможната любов на двама млади, на чиито гробове израстват „кичест Явор“ и „стройна Калина“. Някои казват, че поетът възпява хилядолетното дърво, наричайки го „явор“, в знак на благодарност за феноменалната заздравителна сила на растението, която помогнала на Славейков след като получил травма в детството си.

Заобиколен от други стари чинари и по-млада чинарова гора, дървото е приютявало под сянката си и един от най-самобитните български художници на 20-ти век – живописецът Златю Бояджиев. Неслучайно, на едно от платната си – „Пейзаж от Белащица“, художникът е изобразил величествения чинар.

И днес любителите на българската природа и история могат да се отбият за отдих в с. Белащица, да посетят чинаровата гора и да почерпят здраве и проникновение от чудодейното дърво.

Източник: https://rodopi-info.com/